|
цикъл КЪСОВЕ ПРИРОДА |
|
"Късчета природа" на Димитър Витков финализира един творчески етап, наченат преди няколко години с изложбите в галерия "Арена" и ВедАрт". Тези три изложби образуват едно програмно цяло-те са части на една живописна симфония.А тя е обречена на незавършеност...и затова с право можем да гледаме и тази изложба като пролог към някоя следваща.Програмния характер на тази живопис не е очертан само от нейната сюжетна последователност, а именно от средствата с които е интерпретиран сюжета.Вчера една журналистка малко прибързано умозалкючи, че това са пейзажи без човешко присъствие. И по този начин почти игнорира самия художник.Всъщност човешкото присъствие в картините на Мути не започва и не свършва само с неговото вглеждане в отрязъците от панорамата. Това вглеждане ми се струва посветено именно на търсенето на човешкото в най-непретенциозните парчета от пейзажа.Тези парчета природа не са облъхнати от мистиката на романтизма, това не са фаталистични пейзажи, целящи да внушат тръпката на сладък страх от места където "човешки крак не е стъпвал". Тъкмо напротив - тук някой е бил! Проправил е пътека през блатните заливи до морето; легнал е за да разчита небесните витражи през неръкотворните рамки от клоните...и след него е останала полегнала трева...Палил е огън и дълго е гледал как изстиващата жарава се превръща в скрежно-бяла пепел... Димитър Витков се опитва да ни върне към неподозираната красота, която често безразлично тъпчем с краката си... И го прави бавно, внимателно, пипнешком, на пръсти...С носталгичен, ромолящ шепот. Лично за мен едно от най-подкупващите качества на тази живопис не е само в постигнатата граничност между рисунката и "чистата" живопис, а в нейната поразителна скромност, безхитростност и непретенциозност. Тези картини излъчват мека, домашно-уютна топлина и добронамереност; тиха, Доц. Д_р Петър Змийчаров |
|
|
|
|
|
|
|
КЪСОВЕ ПРИРОДА |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ПРЕДСТОЯЩО |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|