цикъл 

БЪЛГАРКИ

   "Димитър Витков си отиде от нас.

 

           Трудно ми е да повярвам. Не мога да се примиря с мисълта, че това се случи. До вчера имахме изложба, вълнуваше се до последно дали няма да се провали, ще стоят ли добре картините. После в залата се радваше като дете, просълзи се от текста на

Светлин, стискаше ръцете ни и повтаряше: "Получи се нещо!"

           На пети декември около обяд му се обадих да му честитя рождения ден. Нямаше го - вече е бил в болницата. На другия ден го посетихме, шегувахме се. Той се усмихваше, само дето не можеше да говори.После интензивното отделение, изпросените, почти тайни

посещения...Само че той е имал други планове. Реши да се пресели в по-добър свят, такъв, какъвто го виждаше в картините си.

           Беше завършен художник. Без модни залитания, емоционално определен и

предметно сетивен. Боготвореше натурата и се опитваше от простите неща, видяни от определен ъгъл и демащабирани в картинното пространство, да създаде една особена поетическа реалност. Успя да изведе наблюденията си до собствен пластичен възглед, личен и същевременно свързан с трайните артистични стойности. Остави ни доста картини. Вероятно последната-незавършена, видях върху статива в ателието му. Пейзаж от Балчик.

           Ателието беше почистено както никога, миришеше силно на фирниз.Очакваше своя обитател за следващата серия от поетически видения.

           Уви, той няма да се върне и вече нищо няма да е същото

           Отиде си един много добър човек!

          

           Сбогом, приятелю, почивай в мир!"

Проф. Ивайло Мирчев,

Председател на СБХ