Юлия Петрова ме попита вчера защо напоследък се случва много често
художници да откриват изложби на свои колеги. Резонно!
На първо място, това е въпрос на личен избор на автора Един изкуствовед-изследовател на съвременното българско изкуство, познава процесите в тяхната широчина и дълбочина и безспорно би могъл да направи по-задълбочен и сериозен анализ на представянето няа даден автор. Димитър обаче избра мен, колегата-приятел и съмишленик, с когото го свързва дългогодишна съвместна работа. Това, разбира се ме ласкае! ....
Всеки, който си спомня първите му стъпки след Академията, не може да отрече
неговото развитие напред и нагоре. И което е по-важно- в дълбочината на едно лично
осмисляне на трайните пластически категории в живописта.Той остана верен на натурата и на най-добрите традиции на българския пейзаж като жанр.Без изхвърляния и фойерврки, упорито и последователно той рисува своите картини. Работи дълго върху всяка една от тях, живописта му е многослойна, фактурата е сложна, цветът-дискретен. Темите са прости и обикновени. Мотиви от любимия му Балчик- "белият град"- както сам го нарича, морето, къщите, скалите.Или клоните на едно дърво опънати като нерви пред дълбочината на неясно пространство. И какво значение има дали това е Балчик, Велико Търново, Париж или да кажем -Осло! Пейзажите му внушават без да назидават и разказват. ... И докосват чувствителния зрител директно, защото са нарисувани, колкото и да ви звучи старомодно - от сърце! Вместо финал, ще си позволя да ви разкажа една история, която се случи при дипломирането ни като студенти.( Ето предимството, че не съм изкуствовед-той едва ли би си позволил такова своеволие в едно сериозно слово, при откриване на изложба)!
Та, последната година имахме една моделка, много симпатично куку, която , по случай завършване на Академията, подари на всички ни по един пластмасов панер за хляб, с посвещение. Митковият беше розов, а надписът гласеше горе-долу следното: "...да бъдеш страж на мира и да станеш министър на културата..."
Че е страж на мира - това е видно. Министър на културата не стана - поне до този момент. Пък не му и трябва. По - добре да продължи да прави това което може и да ни радва с нови изложби!
проф.Ивайло Мирчев
галерия "Арена" София 1997 год
