"...Без претенции за анализ, бих си позволил само да отбележа три особености - по-точно достойнства на тази необичайна изложба (без степенуване).
Първото е нещо много трудно - при нашенските нрави и взаимоотношения
- да се съхрани едно приятелство, в неговия най-чист човешки и творчески
смисъл. Всеки един от нас е труден и за себе си, особено за околните - и това, че четиримата днес са заедно, само по себе си е красив пример.
На второ място, нещо не по-малко важно, при съвременната пазарна агресия и арт-изкушения, целият екип е останал верен на собствената си емоционална и пластическа посока, без конюнктурни реверанси. Дионисиевското начало на Рашо, пространсвените внушения на Ивайло, нефигуративната пластичност на Чолака, емоционалната определеност на Витков, са изведени в собствена пластическа система - колкото лична, толкова и свързана с трайните начала на артистичното познание. И на трето, но не на последно място - тази изложба е пример на една, колкото човешка, толкова и творческа толерантност. Когато авторът има своя сериозна пътека и своя духовна цел - истинската съизмеримост не е с този до нас, а собствената ни мярка и собствените ни резултати.
Всъщност това са думи вместо откриване. За щастие нашето изкуство
всеки го открива сам за себе си и думите могат само да нарушат, по-точно, да предизвикат мълчанието, преди да ни заговори със своя дълбок и чист език.
На добър час, побелели, неостарели момчета!"
Академик Светлин Русев
18/11/2004 год - Галерия "Райко Алексиев"
Изложба "4 x 50" - юбилейна
